Lill-Karin

разкази на пациенти

Казвам се Лил-Kaрин. На 66 години съм, пенсионирана учителка, имам три пораснали деца и петима внуци.

Откакто съпругът ми почина, живея сама и времето ми минава в четене, бродерия, писане на стихове и пътуване.

Била съм няколко пъти в Индия, но не бях ходила Керала, затова през 2010 г. планирах пътуване и си организирах престой в местно семейство.

Нещата се объркаха много бързо. Домакинът ме взе от летището, но преди да разгледам града, катастрофирахме с камион.

Кракът ми беше лошо счупен и бях транспортирана в болница, лежейки на пода на една линейка.

След като пристигнах в болницата, прекарах два дни върху пластмасово легло в една голяма стая, заобиколена от болни хора. Дадоха ми купа с вода, веднъж дневно, но тъй като кракът ми беше счупен, не можех да се движа, за да се измия или да се преоблека, просто лежах там в жегата.

Накрая ме преместиха в самостоятелна стая и ме оперираха за смяна на тазобедрената става. В Индия семейството се грижи за теб в болницата, затова не виждах много лекарите и медицински сестри. Бяха няколко много самотни седмици, в компанията само на моя домакин, но в крайна сметка ми беше позволено да се прибера вкъщи.

След като се върнах в Норвегия, трябваше да постъпя отново в болница. Държаха ме изолирана в специална стая и всеки, който идваше на свиждане, трябваше да носи защитно облекло.

Лекарите установиха наличие на резистентна към антибиотици бактерия в урината, вследствие на уринарен катетър, който ми беше поставен по време на операцията в Индия. Не усещах никакви симптоми на инфекция, но беше много труден момент. В семейството ми се роди бебе и близките се страхуваха да ме посетят, за да не се заразят. Пропуснах също семейните сватби и кръщенета. Да бъдеш сам в такъв момент беше ужасен удар. Чувствах се много пренебрегната и изключително изолирана.

Притеснявах се също, че раната от операцията ще се инфектира, тъй като все още не беше заздравяла. Имаше моменти, когато не бях сигурна дали ще оцелея.

За щастие вече се възстанових напълно и съм излекувана от инфекцията, но за известно време се притеснявах да не настина или нещо по-лошо. От времето, прекарано в болницата, научих колко е важно спазването на строга хигиена и използването на дезинфектант за ръце, както и на почистващи препарати за дома, за да се държат настрани заразите. Беше ужасно преживяване, но това не спря моето желание да пътувам. Вече планирам следващото си пътуване до Керала. Този път се надявам да разгледам страната, не само болницата.

Коментар: бележки по казуса

Докато е била в Индия, Лил-Kaрин е подложена на ортопедична операция и профилактично лечение с антибиотици, с линезолид. Тя е приета в болница в Норвегия с наличие на вариант на бактерията Klebsiella pneumoniae в урината, резистентна към множество антибиотици. Смятало се е, че бактерията е колонизирала урината й от катетър, поставен по време на операция в Индия.

Бактерията се е поддала на лечение само с един антибиотик, колистин. Показала е устойчивост на всеки един от следните антибиотици: всички бета-лактамни антибиотици (пеницилини и цефалоспорини, карбапенеми и азтреонам), аминогликозиди, флуорохинолони (напр. ципрофлоксацин), триметоприм/сулфаметоксазол и тигециклин.

Установено е, че изолат на K. pneumoniae продуцира ензима карбапенемаза. Молекулярен анализ показа, че изолатът съдържа ген, отговорен за производството на метало-бета-лактамаза (NDM-1), нова карбапенемаза, характерна за Ню Делхи.

Този генетичен елемент е открит в много бактерии и се е разпространил в световен мащаб. Той е причина за резистентността на бактериите, които носят гена, към много антибиотици. Поради това само няколко или никакви антибиотици не са ефективни за провеждане на лечение. В изложения по-горе случай пациентът се е заразил с бактерия, която е била чувствителна само към колистин, антибиотик, който трябва да се прилага интравенозно и може да бъде токсичен.

Налице е нарастване на процента на такива високо резистентни бактерии в целия свят. Често носители на тези бактерии, които притежават потенциала да преминават границите на страните, са пациенти, прехвърляни между здравните системи. Важно е лекарите да бъдат нащрек за случаи на пациенти, носители на бактерии с такава антибиотична резистентност. Въпреки че този тип резистентност е рядкост в Скандинавия, много други случаи, наблюдавани в Европа, са свързани с хоспитализация в чужбина.